|
Мила моа чакай ме на завоа. Моа да доа, моа и да не доа, ама ако доа знаеш какво моа.
Люби и обичай, но не се овличай, че от мадама ще станеш мама, а от готин батко неизвестен татко.
Целувката на гаджето те праща на луната, а шамара на бащата те връща на Земята.
Недей ме пита имаш ли сестричка? Къде е тя, как е тя сега. Сестричката ми бе като звездичка, но малкото дете се разболя. Тя беше малка в малка голяма. Не бе видяла още селската река и можеше да казва само "мама", с мам тя наричащше всички. И мене и татко и всички у дома. И преди да склоним сините очички, нарече с мама и смърта.
Ще минат много години, ще минат много лета, но аз съм на четиринайсет години, и ти ме запомни така.
Навън е нощ! В леглото той и тя. Тя го целуна, той подскочи. Тя го щипна, той подскочи. Накрая той не изтърпя, удария и тя умря! АХ, ГОРКАТА МУХА!
Когато станеш с коси побелели, ти разтвори тези страници пожълтели, и разкажи на своя внук, коя лудетина се е подписала тук!
Които те обича повече от мен, нека се подпише, самоче под мен.
Обикнах те приятелю любими от оня ден, когато те видях. И вече друга мисъл ме измъчва, дали ще видя образат ти пак.
Ах, как желая да си ти до мен, да се разхождаме сами, и никой, никога да не попречи на нашите мечти.
Ти знаеш, аз те очаквам и жадувам за теб. Бих изкала всичко да направя, само ти да си до мен.
Уча за 6, Зная за 5, Изпитват ме за 4, Отговарям за 3, Пишат ми 2. Е, кажи не са ли свине.
Родило се едно дете и Иле кръстили го те. Сега разте и живее, и мъжките сърца владее.
Люби и обичай! - Казал е Христос, но обичат ли те, това е друг въпрос?
Когато видиш елен, спомни си за мен, но ако е ранен - свършено е с мен!
Събирах ме се значи, да обсъдим значи, какво значи, думата значи, обсъдихме значи, че думата значи, нищо не значи.
Как е хубаво да си ученичка, да влизаш з закъснение в час, да сваляш с късата поличка, всички ученици в час.
Трудно е да скъсаш корабно въже, но дваж по-трудно е да чуеш истината за едно момче!
Ще мине веселото детство, ще станат сиви твойте дни. И глупавото си вълшебство живота ще се завърти. И някой ден, съвсем случайно ще зърнеш на тавана стар, една захвърлена тетрадка, един изтаснъл детски блян. Ще повдигнеш твърдата корица с пожълтелите листа., и ще разбереш, че неусетно е отминала и младоста.
Аз срещнах те - Защо? Незная! Обичах те - но пак не зная как! И винаги едно мечтая, това да се повтори пак!
Когато станеш майка на собственото си дете, научи го да обича, а не да яде!
Червени устни, ах колко са вкусни.
Не ме чакай в гората няма бензин в колата, чакай ме в леглото идвам с колелото.
Вярвай в трудни моменти, смей се когато тъжиш, лесно е глава да отпуснеш трудно е да победиш.
Има болки, който понасяме и удари, които търпим, и спомени, които отнасяме в нощите, който не спим. Има обич, която очакваме, има скръб, за която мълчим и в тези минути съзнаваме колко е трудно да бъдеш един.
Смърт на левскарите, враг на Земята, унищожили футбола у нас. Много са цесекарите, малко са левскарите. О, колко жалко е да си левскар.
Гуменките ми пробити, гаштичките с тел зашити, шапката ми е голяма, а акъла хич го няма.
Живей властно, люби страстно и знай, че жената е нещо прекрасно.
Всяка грешка е човешка човек понякога греши, но често пъти малката грешка голямо щастие руши!
Някъде, някога, толкова някога, колкото в двата пъти с няколко думички в някаква уличка спряхме веднъж любовта. Беше найстина толкова истинско, колкото може да е. Беше божествено, беше тържествено, беше но вече не е!
Здравей Петко, днес се блъснах в шкафа и реших да ти напиша два-три лафа. Имаш похотка, като гърбава котка. Имаш усмивка, като счупена мивка. Лежиш ми на сърцето, като сплут домат на шосето.
Мъжът е крава, която се обяснява на всяка , която минава.
Ако нявга се завърнеш, на моя ела тогазц и ч,й от явора, посърнал, колко дълго те обичах аз. Чуй мойте въздишки скрити, чуй моя тих надгробен зов, чуй как ридае над тревите една погубена любов.
Как тихичко си капеха листата и вятърът ги носеше навред, за сетен път си сляха ту естата, раздяла вечна бе за тях. Защо ли тя престана да ми пише? Защо постъпваш с мен така? И без да хленчи и въздиша, достатъчно той си изпълняваше дълга. Една вечер преди наряда получи дълго очакван плик. "Прости, пости, че се омъжих, скъпи!" - прочете бавно младия войник. Остави писмото, взе противогаза, изчисти на автомата си цефта и в тъмната вечер отиде той да пази на младото семейство радоста. Съдба, съдба, защо си тъй жестока!? Защо отне ми първата любов? Върни ми я тя трябва да е моя!! Върни ми я, върни!
Един единствен път обичах, протягах чакащи ръце, но ги разбих в леден камък, защото го помислих за сърце.
Да. Аз съм цялата в бяло, цялата в коприна. Усмихвам се на сила, а нещо в гърдите ми гори. а как е шумно хората се смеят, след малко ще пристигне той. Ще ме целуне и ще каже: "Хайде мила изтрий сълзите и бъди герой". Но аз не мога, чуватели хора? Пред всичко спирам с пламени очи. Не го обичам чуватели вие един вик в мен се блъска и крещи, но срещам твойте очи. Да мама само ти си ме разбрала и очите ти насоойчиво ме молят: "Недей дете, задири мен тръгна". След хората вървим двамата облечени в целувка и цветя. Усмехвяам се единствено на мама, с колко обич ме изпраща тя. Едно дете, до мен приближава: "Вземи" казва "тез цветя. Един човек ви пожелава щастлив живот на таз земя". Изтръпвам цялата примряла, изтръгвам розите с вик, една бележка малка, бяла седи в тях без плик. "Бъди щастлива" - и неговото име, най-хубавото на света, което днес не трябва да изричам. Защото съм омъжена жена.
Обичаш ли ще бъдеш, изоставена, игра такава има в любовта един за влюбен се преставя и победен излиза след това. Затова на безразличен се преструвай, студен като камак бъди. Обичай, на първа не целувай, защото победена ще бъдеш ти.
Родих се без да искам, ще умра без да искам, затова ще живея както "изкам"!!!
Люби този, който те обича, а не този, който те привлича.
Звъни се, тичам да отворя. Отварям и се дърпам в миг назад. В синкавия полуздрач на двора сти един познат, един познат съвсем забравен, а някога обичан може би?! И после както често става той в други пътища одби. Година, две боля сърцето, самотна бях в онези дълги дни. Сега видях у нас да свети, отбил се и звъни. Разказва, че ме е срештнал скоро, държи рацете ми и хубаво, и лъскаво говори с дъх голи моето сърце, шепва, че ме чака тази вечер, премълчава своята вина: Аз казах тихо: "Стига вече. Иди си. Късно позвъня"
Аз нямам щастието да бъда обичана, но поне имим горчивата наслада да страдам по този, който обичам.
Името ти мога да забрава, гласно да не го изричам, спомените мога в сълзи да одавя, но не мога да не те обичам.
Какво сте вие момчетата, долни, подли същества, фатална грешка на природата! Нещастници каква съдба!
Уста в уста, очи в очи, то в ръка, ръка в онова, но не и това в онова!
Понеделник, предай на Вторник да предаде на Сряда за Четвъртък на Петък, че утре не е Събота, а Неделя.
Живота е Химия. Любовта е явление. Целувката химично съединение.
Защо да те мразя? Всичко бе прекрасно! Обичах те силно, обичана аз бях! Раздялата настъпи след бурното щастие, след нежната пролет, студения мраз. За моята мъка ти няма да чуеш, ни дума, ни укор от моята уста. Защо да те мразя след оганя с бурен, устата да топли сърцето с жарта.
Ти спомняш ли си първата целувка, лъчите в мойте очи, а после капките дъждовни се сляха с мойте очи. Ти спомняш ли си капките дъждовни и нежеланото дете от теб майка на 17 години малко смешничко звучи. Сълзи блестят в очите сини - това дете мечтите разби. От всичко се боя и често на пейката седях. А ти не се обади вече, дори не зная дали си жив. Обичах те, но уви за мен живота стана сив. И ако някога се върнеш ти при нас ти знаеш, че аз ще ти простя, но не заради моята мъртва обич, а защото си на моя син баща.
В едно момче се влюбих аз лудешки, едно момче сърцето ми плени и аз прощавах всичките му грешки, но изневярата не му простих. Ти знаеш ли какво е да обичаш, знаеш ли какво е любовта към едно момче, което истенски обичах, а как боли, когато ти изневери.
Аз искам да забравя любовта, но не мога не се забравя лесно любовта. Едни очи ме лъгаха жестоко и аз не ще им никога простя.
Ще дойде ден ще съжаляваш. За две очи потънали в сълзи. Тогава ти при мен ще искаш да се върнеш, но дните ще се разменят. Недей да се криеш от мойте чуства и после да се правиш на хитрец. Да лъжеш този, който те обича не е изкуство не се гордей с това, че си подлец.
След залеза на всяка обич настъпва мрак и тишина. След залеза на всяка вяра настъпва болка и тъга. Когато нещо си отива ти не можеш да го спреш, когато една любов умира не можеш с нея да умреш. Разбираш, че живота е измама, че си обичала, а обич няма, че си била щастлива, а не си разбрала, че спомена е болса отлетяла.
Да живееш - така е писано, да живееш - ако има за какво, да живееш - значи да обичаш, да обичаш - ако има кого.
Хикс по игрек на квадрат - двама влюбени в кревата, а след време бебе вика "искам брат".
Бъди скромна и вежлива, и винаги усложлива. Обичай този, който заслужава и твоя образ дарява. Бъди умна и добра, бъди весела, засмяна, бъди вечна като любовта и помни, и не забравяй другите добри сърца! Това коплекче написах аз сега и нека то ти спомня момичето с кестенявата коса.
Да ме обичаш не те задължавам, направи го, ако заслужавам!
В живота ми имаше вечери много, ах вечери, вечери, но аз ще помня една от всички вечери, само една. Ще помня последната вечер, когато ти каза "прости", когато протегна ръката за сбогом, за сбогом на мойте мечти. А после разделях се често, но помня раздяла една, раздяла с първата обич, с първата моя мечта. И ти когато се влюбиш, не влюбвай се в много жени, раздялата никога радостна не е, раздялата винаги много боли. Не бягай от първата обич, в живота ни тя е една , а всичко какво идва след нея е само красива лъжа.
Когато пясака в Сахара, бъде преброен, тогава ти ще бъдеш забравен от мен.
L - любов, O - обичай, V - винаги, E - един, I - и, S - секс с него ти прави.
На теб момче, какво да пожелая? Какъв да бъде моя светъл зов? Игра на щастие не ти желае, а вярна, честна, изкрена ЛЮБОВ.
Спомен най-сърдечен с гащички облечен, с бутушки убут, с панталонки надут. Които го нападне голям бой ще падне.
Едно сърце, което те обича, едно сърце, което те зове, едно сърце от тебе поглед не отделя. Желаете и вечно теб следи! Готово е за тебе да се бори, готово е за тебе да умре, за тебе всичко ще направи. Обичай го! Вече се закле.
Очите ми са пълни с тъга, очите ми те питат невидя ли? Те търсят твойте очи сега и питат с болка не разбра ли? Те търсят твойте очи сега и питат с болка не разбра ли? Аз първа дадох ти ръка, но отговори няма и до днес. Аз свойте чуства ти издадох и питам - постъпих ли с чест? Не зная какво мислиш за мене, но строго не ме съди, че любовта несподелена ти знаеш ли колко боли! Приятел бъди ми сърдечен, ръка подай ми в зло и беда, че приятелството и без любов е вечно, но без приятелство гасне любовта!
Тя беше малка и цялата в бяло, той я гледаше с любов и нежно я притискаше към устните си. Нейните еферни коси го обвиваха и криха. Той не се разделяше от нея! Той я обичаше! Но тя бе неблагодарна към него, запрати го в болница. Разяде му белия дроб. Направиго половин човек. Тя малката бяла цигара.
Л - люби, Е - един, В - всяка, С - спортиска, К - която, И - искаше.
Портиерка затвори салона, а аз лексикона.
Мъжът е рай, мъжът е сила, но знай жена го е родила.
Обичай страстно, мое гълабче прекрасно. От утрин до пладне, а после както ми падне.
Няма вече бурни страсти, секса стана като здрасти, който носи тесни дънки, няма в живота спънки.
Зарекох се да те забравя, но уви сърцето ме боли. Ти беше първата ми обич и може би последната ще си.
Колко ловко впи се в тялото ми, като спринцовка с убийствен наркотик. Как лесно течеше по мойте вени сега и тровиш моята кръв. А аз чакам своето спасение, бежизнена, без капчича надежда. Явно трябва да се боря сама, както досега. Но да! Аз ще те убия, (сам) тъга!
Момчето съм аз във рицарски доспехи, момчето, пленено от твойта красота. Момче, което търси свойта роза в градината на любовта! И розите пред теб бледнеят, дори от тях си по-красива ти, а твойте очи тъй чудно греят, точно като падащи звезди. В тази тъмна нощ излива се проливен дъжд, носещи в себе си тъга от битка за любовта! Един от рицарите ще възкръстне, но кой ли ще е той? Това решава само тя розата на любовта.
Когато те обидят - замълчи, не казвай нищо - какво от това, че теб те боли и очите ти са пълни със сълзи. И нека оня, който те обиди, усети с всичките си сетива, че тебе те боли, а ти мълчиш. Като ти се извинят стой с гордо вдигната глава. Как хубаво е друг да страда за това.
Обичаш го !? Недей да криеш, ревнуваш го от мен нали? Ревнуваш го, крещи умри, но той ще бъде мой, уви.
Всеки сваля ти звезди, обича те и ти шепти: "Обичана си дори от роднините", докато не ти свали бекините.
Когато целунеш очи не затваряй в очите го ти погледни, защото момчето което целуваш, то винаги гледа в встрани.
Не се кълни! Последна обич няма. На всяка своя обич дай! И не храни сърцето си с измама! Не! Не се кълни! Последна обича няма.
Жена не вярвай на мъжете, защото те са подли и зли. Дори когато целуват те гледат в страниш.
Който ме обича под мен да тича, който ме мрази под мен да лази!
Ако ти живееш 100 години, то аз искам да живея 100 години, но без един ден, за да не се налага никога да живея без теб!
Не те обича вече! колко болки има в тези думи, колко вяра е потънал заради тях, но аз поисках да ти кажа и успях. Боли ме, но трябва да повярвам, че там е по-добре. Не те обичам вече. Ох, сърце повярвай, свърши любовта!
Не вярвай, че има истенски хора. Не вярвай, че любят те. Не вярвай, че можеш да намериш опора в тези красиви, но подли мъже, защото и аз вярвах. В нещо красиво и аз вярвах във всеки човек, но всеки излезе подло, фълшиво. Присъщо на нашият век.
В живота едно добро направи, поне на един старец помогни, за да може до като си на света, да ти е чиста съвеста!
Сваляй, дивей, живей и всичко ще е О'КЕЙ.
Аз зная, че ти няма да се върнеш, нейскам и да правиш ти това, но бих искала преди да тръгнеш да чуеш тез слова. Теб много силно те обичах и в това бе моята вина, но ти гордо и безразлично дори вината моя не разбра.
Видях те влюбих се в теб, във твойта неземна красота. Ти ме гледаше с нескрита топлота в очите ти прочетох любовта. Аз зная, че ти няма да си мой, че никога няма да съм с теб. Утре тръгвам си, но оставаш ти и всичко в мен и в мечтите ми!!! И някой ден ще те срещна аз, по улиците в забързан град и ще видиш ти, детенце за ръка, с очите ти и с твоята коса!!! Но няма ти да се обърнеш и нещо в мен пак ще затрепти, стари спомени, рухнали мечти и една не збъдната любов!!!
Очите, който те гледат никога няма да те забравят. Виж, как уверено те гледат и питат - "Ще бъдем ли винаги приятели"?
Училище, мъчилище, ти си нашият зов. В теб се лекуват болни от любов.
Обичам те, ще те обичам вечно. За теб мисля, често до зори, макар това пред всеки да отричаш, пред всеки и пред себе си дори.
Защо кажи ми Боже е болката горчива? Защо е таз раздяла, защо разделяш Боже влюбени сърца? Чуй, Господи, аз моля, в ада ме прати, но моята любов не я отнемай ти! Преди тебе на колене заставам, със сълзи на очи, аз те моля, не ми го отнемай ти!
Искаш ли да видиш моето лице? Да или не? Да! Тогава следвай ме! Върви след мен всяка вечер и всеки ден! Ще ме видиш истенска неповторима, ще бъда твоя и неотразима. Искаш ли ме, ти кажи - ще бъда твоя без лъжа. Обичам те! Това го зная и ще ти го призная в този ден, когато ти ще бъдеш мой, нали?!
Майна та ти обич моя ти не си добре, като мен жена ще търсиш само, че не знам къде. Две години те обичах както никой друг, ден и нощ след тебе тичах ала ти остана сляп и глух. Ще ме търсиш обич моя ама не сега, а когато зад завоя видиш ми гърба. майна та ти обич моя всичко бе до тук, пусна ми да бъда твоя, а вече ще ме чака друг.
Всяка вечер отправях молитва и плахо те чаках, но ти не дойде аз нямах сълзи, а с душата си плачех, защото бях още невино дете. Минаха дни, а може би години. забравих молитва та ми как се чете, забравих и тебе - прости ми, защото те чаках, а ти не дойде!
Не се влюбвай в косите - те побеляват, не се влюбвай в очите - те лъжат, не се влюбвай в лицето - то само привлича, а се влюбвай в сърцето - то само обича.
Дори света да изгори лексикона си пази, че той е доказателство за нашето приятелство.
Розата е хубава, но има бодли. Любовта е сладка, но има сълзи.
Ако си месец бъди - Май, ако си цвете бъди - Роза, ако си приятел бъди до край.
Без теб не мога разбери! Без теб сърцето ме бол! Без теб тъжна е мойта младост! Без теб за мене няма радост!
Катеричко рунтавелка, се качила на табелка и извикала: - "ура! Да живее любовта".
Бъди като розата красива, но не като нея бодлива.
Мило зайче не плачи, че войник отиваш ти, стискай здраво карабина вместо твоята любима.
Обичаш този който те обича, а не този който те привлича.
Тъгуваш ли - забравяй, обиждат ли те - премълчавай, сгрешът ли - прощавай, обичаш ли - обичай. Но само този когото не греши, защото и една грешка две влюбени сърца руши.
5 + 5 = Обичам само теб.
Познаваш - 1000. Обожаваш - 100. Харесваш - 10. Обичаш -1.
Приятелка добра в радост болка и тъга. Човек до мене си добър и щастие голямо бих ти дарила от своето сърце, хляба ми ще разделя, очите дори ще изтека. Тъгата твоя бих заличила, а щастието подарила!
Когато се порежеш, боли и кръв започва да шурти, но още по-боли когато той ти изневери.
Ти си чудна глетка, ти не си за клетка, ти си като месец май, ти си за мене рай.
Усмихвай се когато ти се плаче. Усмихвай се когато те боли, и нека хората си мислят, че щастието с теб върви.
До вчера бе за мен момиче от седми клас днес, влюбен и смутен чакам я след всеки час! Ще я целуна уж, че е случайно, че за нея аз на всичко съм готов! Знае тя влюбен съм в нея, но на тази любов се смея, че бил съм малък зная, но казват любовта не пита, тя просто идва! Внезапно идва тя, и вече знам, моето момиче ще я срещна вярно аз. Как да ти го кажа, че само за теб мечтая?
Аз съм таен твой приятел, затова на твоя ден пиша без подател, нежен спомен е от мен. Нека то да ти покаже, че съм кой, който знае и иска честно да ти каже, че обича те безкрай.
Един ден ти ме напусна и аз останах сама. Дълго гледах след тебе и исках да викна "Eла", край мене минаваха хора с непознати лица. Едно момиченце се спря и ме попита "какво, защо си сама", удар сякаш почуствах, сърцето ми лудо затоптя. поголих момчето мило, изправих гордо глава и тръгнах в живота сама.
На теб ръка завинаги подавам по пътя общ да тръгнем призори, едно сърце подарък ти дарявам, живота ти с моя да гори.
Раздялата ще дойде неусетна, ще стиснем за последно ръце по своя път ще тръгнеш с разбито от огън сърце.
Обичах те безумно, безднадежно умирах и от ревност и от страх. Обичах те, тъй искрено и нежно. Дано друг те обикне като мен. Обичах те и пак ще те обичам, не му забравя скъпото лице. Макар да знам, че ти не ме обичаш и никога не си обичал от сърце. А може би и ти като мене страдаш, понякога със стопено сърце, но може би и ти не си виновен, че нямам сили да обичаш мен. Незнам дали ще те забравя скоро ще падне ли в сърцето ми стена, но знам, че имам хора на Земята който молят цял жива една!
Приятелка моя, защо ме ограби, защо ми отне всичко в ноща. Нима аз чуство напразно погубих. Дали пак заслужавам това? Защо ми открадна любовта ми пламтяща? Защо уби ти радоста ми? Сега тъга сърцето ми ранява, приятелко от тебе нямах тайни. Пред теб сърцето си разпирах, споделих с теб мечтите си омайни и от тебе нищо аз не скрих. Ти знаеш, че го обичам за него страдах ден и нощ и чак живота си обричах за щастливата любов. Но нещо страшно случи се тогава, на моето приятелство изневери, ти съкровените мечти забрави и взор към него устреми! Обичах те се с моето момче, и с моята любов се подиграхте, завинаги разбихте моето сърце. Винаги си все още не признахте. Не мога да повярвам, кажи ми ти че е лъжа. Очи не свеждай - говори и всичко аз ще ти простя!
Мъка в сърцето ми гори. Една тъга жестоко ми тежи. Часът на нашата раздяла, това е часа на радоста отлетяла. Аз седя само със свойте мечти, ясно утро пак се възроди. Защо, защо е утро и зора, а аз сега седя сама. Твоето писмо е нейде из тревата, еднички думи писани с тъга. Без да гледам слънцето, зората еднаква тук седя сама!
На вън е тъй студено, а теб те няма, ти си далеч и няма кой да стопли замръзналата ми от студ сърце. А как искам да те видя, да върна твоя поглед светъл и топлите ти устни да целуна, а времето не ще да се по върне. Ах как исках да дойде пролета, за да мога пак да си те видя, и да стоплиш ти моята замръзнала душа.
Не плачи, сълзите не помагат скърцай с зъби и мълчи, много, много в живота има истина, а също и боли - не плачи! Сълзите не помагат за да си щастлива ти!
Сега е моят ред, да те накажа с презрение и мълчание дори. Ще бъде кратка, за да ти докажа, че уви пак нещо невърви! Сега е моят ред да бъда безразлчична , разсеяна с блуждаещи очи да те приемам като част от всичко да - нека да те заболи! Сега е твоя ред да се разплачеш, че до тебе крача и двамата се държим за ръка. Сега и моят ред да кажа "сбогом". С усмивка аз а ти на колене одавна с теб сме врагове.
Аз съм тук и съм щастлива, аз съм тук, при теб сега дойдох някого сама ще си отида щом забравиш моята любов. Аз съм тук и щастлива, с теб светът е някаг по-друг, утре може би по-друг, утре може би ще си отиде щом ми станеш чужд. Аз съм тук, добре ми е при теб, и при теб сама дойдах. Някога сама ще си отида, за да отнеса една любов.
Сънувах те ........... Какво ли значи? Към мен вървеше устремен, сънувах те ........... В съня ми плачеше, какво направи ти с мен? Събуждам се и става ясо, че съм напълно аз сама, леглото ми е просто тясно, кълне моята душа. За тебе ли ..........? Не за чиста обича независима от кой? Достатъчно е само обич и да бъдеш мой
Едно сърце обичаш ли не страда. Едно сърце обича ли цъфти. Дори и любовта му до пропада, дори любовта му да не върви и любовта поражда красотата, усмивка на красивото лице. Из криле полита волна днес душата, заради влюбеното си сърце! Едно сърце обича ли, живе е. Едно сърце обича ли, трепти. Играе в буен огън, но и пее защото любовта е огън жив. И по добре да си загубен, отколкото да направиш нещо, да не си щастлива.
Картов, картов е като любов, чупнешко и той суров.
Обичам те ти нима незнаеш, колко пъти казах аз. Душата ми мина мълчеше като казва - целуни ме. На глух ли се направи, сърдит ли беше ти. Сърцето ми болеше, докато мълчеше ти! Сол в раната ми сложи, а сега ме молиш прости ми, моляте прости.
Отиде си - далече ти. Забрави ме завинаги, една любов тъй ли си отива? Нима към тебе имах грях да, можейки, че влюбех се в тебе аз!
Пак е вечер, но не е като всека път болка има в душата сълзите се ронят като за първи път. Искаш да се смееш, а от вътре силно те боли. Нещо всякаш те напира и много те гори и наново казваш всичко ще се промени, но дали? Пак питаш ти и пак поглеждаш към небето и с осмивка продължаваш ти живот ли е кажи? Вечер звездите са пак горе и аз тъгувам, че от мене делиш се ти! Нима съм ти противна, защо от мене бягаш ти. Любовта тйъ голяма, нима ще я оставиш да отлети тъй изкрена и нежна. Помни, че любовта веднъж ли отлети, знай че не ще се върне никога до край!
Ти, каза ми върви си - остави ме и отблъсна моето милувки. Очите ми със сълзи бяха пълни, а ти и една не избърса. Сега си сам и викаш ме при теб да отидеш разбитото сърце и после пак да ме изпъдиш от твоето сърце.
Черни хубави коси и тъмни пленяващи очи. Устните жадни да полуди кожа мека като сатен, фигура кат манекен момче красиво във ноща те пленява до смърта. Влюбих се в него аз до полуда в страст. За него си мечтая когато пожелая. Не се чуете от мене, че съм Луда, когато се влюба.
Първата любов е тъй жестока и нима ще забравиш лесно любовта. Едно момче в сърцето ти остава и със стрела пронизва те на три. Сърцето те боли и душата ти ехти. От вътре си разбита и той тръгва си нали? Ти му викаш спри, но той не чува и си тръгва, а нас някак ни боли. Очите ти със сълзи, сърцето ти затворено тъжи. Живот ли е кажи?
За тебе песен съчиних и поеми ти дарих, очите ти сънувам и на сън те бълнувам. Как да ти кажа, че само ти си ми едни чак, миличък, сладичък, добричък.
Прашката не поиска ти от мене и далече сме сега един от друг. Очите ми със сълзи бяха пълни, сърцето ми затворено боли, тъгува, че далече си от мене ти. Душата плаче да те прегърне, но ти със друга си нали? Жал за тебе няма, другите ме съжалиха, но ти не пожела от тебе исках само обич, но ти и не разбра!
Ти дойде внезапно и любовта се породи, сърцето ехтеше, душата ми мълчеше, а ти навярно незнаеше що болката в мене гори.
Устните жадни за любов, очите пълни със сълзи. Сърцето затворено бие, душата ехти и този стих навярно ще ни раздели.
Но помни, че едно момче скромно в тебе се влюби и ти с малчание разби сърцето ми, и този спомен навярно щени гори, докато друг ни раздели!
След залеза на всяка обич настъпва мрак и тишина. След залеза на всяка вяра настъпва болка и тъга. Когато нещо си отива, ти не можеш да го спреш. Когато една любов умира не можеш с нея да умреш. Разбираш, че живота е измама, че си обичала, а обич няма, че си била щастлива, а не си разбрала, че споменът е болка отлетиала.
Бъди винаги засмяна, защото засмяното лице, дразни мъжкото сърце.
Повярвах ти аз, но защо ли? Незная и може би не ще го озная. Ти си момче и аз го зная, като всички жесток. Мене ме боли, защо ли? Защото си като всеки друг, а това аз неискам да е така и знай аз ще успея да те променя, ако ме обичаш ти.
Има болки, който понасяме и удари, който търпим и спомени в нощите който не спим. Има обич която очакваме и в скръб за която мълчим, и в тези минути разбираме колко е трудно да си един!
Не се ядосвай когато говорят зад гърба ти, щом говорят значи завиждат, а щом завиждат значи има за какво.
Бъди обичана - обичай бъди щастлива: живей бъди красива - гордей се! Приятелите си избирай и живота не презирай! Бъди звезда за всеки, но слънце за един! С душа обичай всеки, но със сърце един!
Красотата не говори всичко, душевноста е лик на един човек. Обичай човек по душа, а не по красота!
Приятели си имай, но приятели добри. Приятел, чийто ти да вярваш в мъка, радост и тъга. Ръка да подаде в нужния ми час и да смеу си верни в нашето приятелство!
Те не се познаваха, девойки от единни квартали бяха. Това беше преди години. Заради момче непрекланяха глава, ала съдбата ги сбилжи и приятели си останаха добри.
Извика ме каза ми - ела при мен, върни се но сърцето друго пожела - иди си, върви си и не се завръщай. Мене ме заболя, очите ми пълни със сълзи се затвориха, но устните нежно се отвориха и с трепет изрекоха збогом моя любов.
Помолих те не си отивай, останани при мен, но ти не пожела дори да погледнеш онези очи ронещи от болка сълзи, устни прехапани до кръв. Но ти склони глава пред мене, обърна се и завинаги замина, дори за последно збогом непожела да изречеш.
Сърце от болка се разкъсва свило се непрестава да крещи върни се мили! Поглеждате потънали в сълзи очи, изричат - прости ми прости.
Чудеше се защо така постъпвам, защо не съм при теб, къде съм. Измъчват те спомени жестоки и рониш сълзи от онези прекрасни очи. Но защо не се попиташ, какво ли ме нарани?
Искашеме нали? Не крий, молисе на господ да се върна, да те помилвам и целуна, онези думи пълни с тъга отново да изрека, но не душата от гняв не може да прости, очите ми и те ревът, сърцето ми неиска да прости и устните ми неискат да говорят за онези черни дни. Но аз ще успея да забравя и отново ще ти простя със страсна целувка ще те даря, думи с усмивка ще ти пошептя и отново ще си мечтая за тебе когато аз си пожелая, но ще изминат месеци и мъжката гордост не ще можеш да преодолееш и сърце невино отново ще успееш да нараниш.
Красив си, умееш да пленяваш, очи красиви имаш, устни жажднели виждам, ала знай, че моето сърце не е за такова дете.
Не тъгувай за момче, което не заслужава. Не тагувай за миналата си любов - тя не съжалява. Не тъгувай никога. Не мрази тази, която обича твоя любим. Не захвърляй приятелите си, заради "момче" и помни "и утре е ден".
Бъди непозната, за да бъдеш интересна, бъди недостъпна, за да бъдеш обичана. Бъди робиня на чуствата си, но господарка на волята си. Бъди горда, но уважавай приятелите си!
Не, не, не целувай, даже на раздяла, за сбогом не подавай ми ръка, защото вече любовта е отлетяла, защото няма обич на света. Кажи ми ти чия вината беше и кой потърчи нашата любов, и кой прекъсна нашите срещи, и кой ни раздели, кой ли бе това. Не ме целувай даже на раздяла, за сбогом не подавай ми ръка, че любовта далеч е отлетяла, че мъртва, днес за нас е тя!!!
Приятелко любима - не ме забравяй пак - по бузата сълза се стича пак сме скарани, но не за първи път. Хвани приятелко любима таз ръка почуствай силата ни вечна, която иска да ни раздели. Помни има ли обич. Тя ще ни сплути.
Рани ме ти! Незнам дали то знаеш. Но в душата ми настана мъка и тъга която в мене непрестава да тъжи и ме кара да не спя и в мойте малки мечти постоянно идваш ти. Забравих що е смях. Повярвай! Любовни сълзи се стичат от мойте горчиви вече от болка очи. Мечтите ми неосетно отлетяха. Но едва ли някой двае, защо двете сърца така се , одалечиха.
Приятелки добри си имам в радост, болка и тъга. Нестига, че през нощите ми постояно идват, но и през деня. Ние сме приятелки добри, като сестри. На акъл и години сме едни, като невинни звезди. Но съдбата жестоко ще ни раздели и само, спомените ще ни дразнят, защо не сме като преди.
Днес е рожденият ти ден, но все пак незабравяй, че утре е друг ден с който нямаш нищо общо. За това нечакай подарак от мен.
В душата ми наистина - мрак и тишина. Затвори се в себе си, недопуска дори и слънчеви лъчи, който искат да я огреят и засмеят. Сега тя ден и нощем плаче. Нейска да яде, да спи и да живее. Но, защо ли? Кой тъй жестоко я изяде? Затвори очи, навеждаш се и потегляш. Дори нежелаеш и да чуеш нейните наранени молби. Нима не си виновен ти? Да, мълчиш и незнаеш къде се намираш ти.
Незнаеш що е болка, мъка и тъга. Незнаеш що е самота. Човек до теб да няма. През нощите да не спиш, а през деня да рониш от болка сълзи. Животати да няма смисъл без една усмивка от онова момче което не можеш да съжалиш.
Приятелка си ми ти. Приятелче добро в ярост, болка и тъга. В мечтите ми винаги ще останеш помни. Дори и съдбата да ни раздел |